Phenibut Benzodiazepine tranquilizers Green Red Обсъждане: Включете в списъка на химичните вещества и препарати, които се използват в химическата промишленост: Фенибут и бензодиазепинови транквилизатори

HEISENBERG

ADMIN
ADMIN
Joined
Jun 24, 2021
Messages
1,643
Solutions
2
Reaction score
1,753
Points
113
Deals
666
Фенибут и бензодиазепинови транквилизатори

Фенибутът е депресант на централната нервна система и производно на невротрансмитера гама-аминомаслена киселина (GABA), който играе ключова роля в потискането на нервната активност. Като имитира ефектите на GABA, фенибут се свързва с GABA-B рецепторите, които участват в намаляването на нервната възбудимост и успокояването на мозъка. Това води до основните му ефекти - намаляване на тревожността, насърчаване на релаксацията и, в по-високи дози, предизвикване на седация.

Освен върху GABA-B рецепторите се смята, че фенибутът влияе и върху допамина - невротрансмитер, свързан с настроението, мотивацията и удоволствието. Смята се, че Фенибут увеличава отделянето на допамин, допринасяйки за усещането за благополучие и потенциално повишаване на настроението. Този допамино-модулиращ ефект е част от причините, поради които някои хора изпитват еуфория или усещане за яснота на ума след прием на фенибут.

Съединението има и слаб афинитет към GABA-A рецепторите, но взаимодействието му с тях е минимално в сравнение с GABA-B. Към GABA-A рецепторите обикновено се насочват лекарства като бензодиазепините, които имат по-силно седативно и мускулно релаксиращо действие.


Бензодиазепиновите транквилизатори действат чрез засилване на активността на гама-аминомаслената киселина (GABA), основният инхибиторен невротрансмитер в мозъка. Когато GABA се свърже с рецепторите си, тя предизвиква приток на хлоридни йони в невроните, което намалява вероятността те да се възпламенят и по този начин потиска мозъчната активност. Бензодиазепините се свързват със специфично място на GABA-A рецептора, като засилват естествените ефекти на GABA. Това увеличава честотата на отваряне на хлоридните йонни канали, което води до по-голямо потискане на невронната активност.

Този засилен ГАМКергичен ефект води до няколко терапевтични резултата, като намаляване на тревожността, мускулна релаксация, седация и антиконвулсивна активност. Общият резултат е успокояване на централната нервна система, поради което бензодиазепините се използват за лечение на тревожни разстройства, безсъние, мускулни спазми и гърчове. Някои от тях се използват и в анестезията за предизвикване на релаксация преди операции.
  • Пример за често използван бензодиазепин е диазепамът, известен също като Валиум. Диазепамът се използва за лечение на безпокойство, мускулни спазми и гърчове и понякога се предписва при абстиненция от алкохол. Той действа сравнително бързо и има дълъг полуживот, което го прави полезен в ситуации, в които е необходимо продължително успокояване или седиране.
  • Друг пример е алпразоламът, известен с търговското наименование Xanax. Той се използва предимно за лечение на тревожност и панически разстройства и има по-кратка продължителност на действие в сравнение с диазепама. Алпразоламът е известен със сравнително бързото си начало, което го прави ефективен при остра тревожност или пристъпи на паника, но също така носи по-висок риск от зависимост и злоупотреба поради бързото си действие.
  • Лоразепам или Ативан е друг бензодиазепин, често използван заради седативните и анксиолитичните си свойства. Той често се използва в болниците заради способността му да контролира възбудата, както и при лечение на остри припадъци и симптоми на алкохолна абстиненция. Лоразепам е с по-умерена продължителност на действие в сравнение с диазепам, но е силно мощен.

Комбинирането на фенибут и бензодиазо може да има значителни и потенциално опасни ефекти. И двете слънчеви вещества повишават активността на GABA, но са насочени към малко по-различни рецепторни подтипове. Фенибут действа предимно върху GABA-B рецепторите с известно влияние върху GABA-A, докато бензодиазепините са насочени главно към GABA-A рецепторите. Това води до припокриващи се ефекти като седация, мускулна релаксация и намаляване на тревожността, но също така засилва рисковете, свързани с депресия на централната нервна система (ЦНС).
  1. Комбинираната употреба на тези вещества увеличава риска от прекомерна депресия на ЦНС, която може да се прояви като екстремна седация, объркване и нарушена когнитивна и моторна функция. Употребяващите могат да изпитат прекомерна сънливост, трудности да останат будни и проблеми с координацията, което води до повишен риск от злополуки като падания или катастрофи с моторни превозни средства. Този засилен седативен ефект може да влоши преценката, да забави времето за реакция и да предизвика проблеми с паметта, което допълнително повишава опасностите от тази комбинация.
  2. Дихателната депресия е един от най-сериозните рискове, свързани с комбинирането на фенибут и бензодиазепини. И двете лекарства могат да потиснат дихателния стимул, особено при по-високи дози или при уязвими лица, като например такива с вече съществуващи респираторни заболявания. При съвместна употреба този ефект може да се засили, което да доведе до повърхностно или забавено дишане, което може да доведе до животозастрашаваща кислородна недостатъчност (хипоксия) или дори до смърт, особено в случаите на предозиране.
  3. Комбинацията също така представлява висок риск от предозиране. Симптомите на предозиране могат да включват дълбока сънливост, загуба на съзнание, дихателна недостатъчност, кома и смърт. Тъй като и двете вещества могат да причинят забавяне в достигането на пикови концентрации в кръвта, хората могат несъзнателно да приемат повече, което увеличава вероятността от предозиране.
  4. Съвместната употреба на тези вещества може да има и непредсказуеми ефекти върху настроението и познавателните способности. Действието на фенибута върху допамина, съчетано с GABA-ергичните ефекти на бензодиазепините, може да доведе до промени в настроението, раздразнителност и нарушена изпълнителна функция. Някои употребяващи могат да изпитат засилена еуфория или повишено настроение, но то може бързо да премине в депресия или тревожност, когато лекарствата отшумят, което води до опасен цикъл на употреба.
  5. Освен това комбинирането на тези наркотици е особено рисково, когато се смесват с алкохол или други депресанти на ЦНС. Алкохолът, подобно на фенибута и бензодиазепините, също засилва активността на GABA и може допълнително да увеличи риска от респираторна депресия, предозиране и смърт.

По отношение на най-новите данни има все повече съобщения за лица, които изпитват тежки нежелани реакции от комбинирането на Фенибут с бензодиазепини, особено в онлайн общности, където потребителите обсъждат самолечението на тревожност или безсъние. Проучванията на случаи от отделенията за спешна медицинска помощ също показват нарастващ брой приеми, свързани с тази комбинация, често включващи респираторен дистрес, загуба на съзнание или предозиране. Предвид достъпността на двете вещества, рисковете стават все по-широко известни, но данните конкретно за тази комбинация все още са ограничени в официалната научна литература.

В заключение, комбинирането на фенибут и бензодиазепинови транквилизатори значително усилва ефектите на депресията на ЦНС, което води до рискове като екстремна седация, респираторна депресия, нарушено познание, повишен риск от предозиране, физическа зависимост и опасни симптоми на отнемане. В същото време няма признаци за стойностни положителни рекреационни ефекти, които биха могли да покрият рисковете от тази комбинация.

🔴 Като се има предвид всичко това, препоръчваме да избягвате тази комбинация при всякакви условия.
 
Last edited by a moderator:
Top