Фенциклидин (PCP) и МАОИ
Фенциклидинът (PCP) е дисоциативен анестетик, който е широко проучван за въздействието си върху познанието и поведението. PCP действа предимно като антагонист на NMDA (N-метил-D-аспартат) рецептора в мозъка. NMDA рецепторът е вид глутаматен рецептор и блокирането му от PCP води до намаляване на активността на този рецептор. Смята се, че това действие е причина за много от халюциногенните и дисоциативните ефекти на наркотика.
Някои проучвания предполагат, че PCP може да повлияе на нивата на допамин в мозъка. Например лекарството SEP-363856 демонстрира ефикасност при модели на гризачи, свързани с аспекти на шизофренията, включително хиперактивност, предизвикана от PCP. Въпреки че точният механизъм на действие на SEP-363856 не е напълно изяснен, фармакологичните данни in vitro и in vivo предполагат, че той може да включва взаимодействие с допаминови рецептори, наред с други.
Друго проучване предполага, че системата на азотния оксид (NO) може да е замесена в механизма на действие на PCP. Установено е, че донорът на NO, натриев нитропрусид (SNP), напълно премахва поведенческите ефекти, предизвикани от PCP, което предполага, че лекарствата, насочени към глутамат-NO системата, могат да представляват нов подход за лечение на PCP-индуцираната психоза и потенциално шизофрения.
Установено е, че PCP предизвиква когнитивни дефицити при животински модели, особено при задачи, които изискват обратното обучение. Доказано е, че някои антиконвулсивни лекарства, като фенитоин, предотвратяват когнитивния дефицит, предизвикан от PCP, което предполага, че блокирането на натриевите канали може да бъде механизъм, чрез който някои лекарства могат да противодействат на ефектите на PCP.
Моноаминооксидазните инхибитори (МАОИ) са клас антидепресанти, които се използват от няколко десетилетия за лечение на депресия. Ето обобщение на механизма им на действие и някои примери:
Моноаминооксидазата (МАО) е ензим, отговорен за разграждането на различни невротрансмитери, включително катехоламини (като допамин и норепинефрин) и други моноамини като серотонин и триптамин.
МАОИ действат, като инхибират активността на ензима МАО. Когато МАО се инхибира, разграждането на моноамините намалява. Това води до повишаване на концентрацията на тези невротрансмитери в синаптичната цепнатина (пространството между нервните клетки, където се освобождават невротрансмитерите). Повишените нива на невротрансмитерите в синаптичния клифт могат да засилят невротрансмисията, което се смята, че облекчава симптомите на депресия.
Примери за МАОИ:
- Моклобемид: Селективен и обратим инхибитор на подтипа МАО-А. Това е един от по-новите и по-безопасни МАОИ, използвани при лечението на депресия.
- Бефлоксатон: Друг селективен и обратим инхибитор на МАО-А.
- Толоксатон: Още един селективен и обратим МАО-А инхибитор.
- Брофаромин: Това също е селективен и обратим инхибитор на МАО-А.
- Ипрониазид: Един от първите открити МАО-инхибитори, първоначално използван като противотуберкулозно лекарство, но по-късно е установено, че има антидепресивни свойства.
Струва си да се отбележи, че макар МАОИ да са ефективни при лечението на депресия, те могат да взаимодействат с някои храни и други лекарства, което води до потенциално сериозни странични ефекти. Поради това на лицата, приемащи МАОИ, често се препоръчва да спазват специфични ограничения в храненето, за да избягват храни с високо съдържание на тирамин, който може да предизвика хипертонична криза в комбинация с МАОИ.
Въпреки че специфичните механизми на взаимодействие между ПХП и МАОИ не са подробно описани, важно е да се разберат индивидуалните действия на тези лекарства и начините, по които те могат да си взаимодействат. Струва си да се вземе предвид многовекторното и не напълно изяснено въздействие на PCP върху централната нервна система. Очевидно каскадата от реакции, които това вещество предизвиква, се дава по някакъв начин в почти всички невротрансмитерни системи, като дестабилизира и нарушава работата им. Трудно е да се предвидят последиците от добавянето на МАОИ към това състояние, но те едва ли ще бъдат положителни и приятни.
Комбинацията потенциално може да доведе до прекомерни нива на серотонин, което да доведе до симптоми като възбуда, объркване, учестено сърцебиене и високо кръвно налягане. Това е потенциално животозастрашаващо състояние.
Като се има предвид всичко това, препоръчваме да избягвате тази комбинация при всякакви условия.
Last edited by a moderator: