Фенциклидин (PCP) и барбитурати
Фенциклидинът (PCP), известен още като "ангелски прах", е дисоциативен анестетик, който променя възприятието, настроението и съзнанието.
PCP действа предимно като антагонист на NMDA (N-метил-D-аспартат) рецепторите. NMDA рецепторът е подтип на глутаматния рецептор, който играе решаваща роля в синаптичната пластичност, обучението и паметта. Като блокира тези рецептори, PCP нарушава нормалната глутаматна сигнализация, което води до прекъсване на връзката между различните части на мозъка и значителна промяна в съзнанието. Като инхибира NMDA рецепторите, PCP намалява възбуждащите ефекти на глутамата, което води до "дисоциативните" ефекти, характерни за наркотика. Употребяващите често съобщават, че се чувстват откъснати от телата си и реалността, изпитват халюцинации и имат променени възприятия за времето и пространството. PCP индиректно увеличава нивата на допамин в мозъка. Смята се, че това допринася за еуфоричното и подсилващото действие на наркотика, както и за възможността за пристрастяване. Рязкото повишаване на допамина може да предизвика също така заблуди, параноя и агресивно поведение. PCP влияе и върху пътищата на серотонина и норепинефрина, макар и в по-малка степен от глутамата и допамина. Тези взаимодействия могат да допринесат за промени в настроението, включително тревожност, възбуда и депресия.
Барбитуратите са клас лекарства, които действат като депресанти на централната нервна система (ЦНС), широко използвани в миналото заради техните седативни, анксиолитични (против тревожност), хипнотични (предизвикващи сън) и антиконвулсивни свойства. Поради високия им потенциал за злоупотреба, зависимост и предозиране обаче те до голяма степен са заменени от бензодиазепини и други по-безопасни лекарства.
Барбитуратите упражняват действието си предимно чрез засилване на активността на гама-аминомаслената киселина (GABA), основният инхибиторен невротрансмитер в ЦНС. Те правят това чрез свързване със специфично място на GABA-A рецептора, различно от мястото за свързване на бензодиазепините. Това действие увеличава продължителността, през която хлоридният йонен канал остава отворен, когато ГАМК се свърже с рецептора, което води до по-голям инхибиторен ефект върху невроните. Като удължават отварянето на хлоридните канали, барбитуратите позволяват на повече хлоридни йони да постъпят в невроните. Това хиперполяризира невронната мембрана, като намалява вероятността за изстрелване на потенциали на действие, като по този начин потиска възбудимостта на невроните и води до седация, хипноза и антиконвулсивни ефекти. При по-високи концентрации барбитуратите могат директно да активират GABA\(_A\) рецептора в отсъствието на GABA, което е една от причините те да са по-опасни от бензодиазепините. Те могат също така да инхибират възбуждащите невротрансмитерни системи като глутамат и да се намесват в натриевите и калциевите канали, като допълнително потискат дейността на ЦНС.
Примери за барбитурати
- Фенобарбитал: Основно се използва като антиконвулсант за овладяване на припадъци, особено при епилепсия. Той е един от най-дълго действащите барбитурати.
- Пентобарбитал: Използва се като седативно-хипнотично средство и във ветеринарната медицина за евтаназия. В миналото се е използвал за лечение на безсъние или като преанестетик.
- Секобарбитал: В миналото често се е използвал за лечение на безсъние и като предоперативен седатив, но сега се използва рядко поради наличието на по-безопасни алтернативи.
- Тиопентал (пентотал): Свръхкраткодействащ барбитурат, използван предимно за въвеждане на анестезия в хирургични условия. В миналото е бил известен като "серум на истината" поради дезинхибиторния си ефект при субанестетични дози.
Комбинацията от PCP и барбитурати е изключително опасна и може да доведе до тежки, често животозастрашаващи ефекти поради синергичното въздействие върху ЦНС.
- Дълбока седация и кома. Барбитуратите са силни седативи и когато се използват заедно с PCP, нивото на седация може да стане дълбоко, което да доведе до кома. Дисоциативният ефект на PCP, съчетан със седативния ефект на барбитуратите, може сериозно да наруши съзнанието, което да затрудни или направи невъзможно събуждането на лицето без медицинска намеса.
- Сърдечно-съдов колапс. PCP може да предизвика повишаване на сърдечната честота и кръвното налягане, но когато се смеси с барбитурати, които понижават кръвното налягане, комбинираните ефекти могат да доведат до непредсказуеми сърдечносъдови последици. Това може да доведе до тежка хипертония, последвана от внезапен сърдечносъдов колапс, потенциално водещ до сърдечна недостатъчност.
- Повишен риск от предозиране. Комбинацията от тези вещества значително повишава риска от предозиране. И двете лекарства понижават прага на предозиране, когато се използват заедно, което означава, че доза, която може да бъде поносима поотделно, може да стане смъртоносна при комбиниране. Симптомите на предозиране включват силно объркване, халюцинации, гърчове, спиране на дишането и смърт.
- Засилване на психологическите ефекти. PCP е известен с това, че предизвиква тежки психологически ефекти, включително халюцинации, параноя и насилствено поведение. Когато се добавят барбитурати, седативният ефект може да прикрие външните симптоми на потребителя, но основните психотични ефекти могат да се изострят. Това може да доведе до непредсказуемо и потенциално насилствено поведение, тъй като потребителят може да е по-малко наясно със заобикалящата го среда, докато все още изпитва интензивни халюцинации и параноя.
- Нарушена преценка и координация. Както PCP, така и барбитуратите влошават двигателните умения и преценката. Комбинацията може да доведе до силен световъртеж, атаксия (загуба на координация) и нарушени когнитивни функции, което увеличава риска от злополуки и наранявания.
- Припадъци. Употребата на PCP, особено във високи дози или в комбинация с други вещества като барбитурати, може да понижи прага на гърчовете, което да доведе до конвулсии. Тези припадъци могат да бъдат трудни за овладяване и могат да доведат до дългосрочно неврологично увреждане или смърт, ако не се лекуват своевременно.
- Потенциал за дългосрочно неврологично увреждане. Хроничната употреба на двете вещества, особено в комбинация, може да доведе до трайни неврологични увреждания. Това включва когнитивни дефицити, проблеми с паметта и повишен риск от развитие на трайни психози или разстройства на настроението.
При всички положения препоръчваме да се избягва тази комбинация при всякакви условия.
Last edited by a moderator: