Кетамин и пирацетам
Кетаминът е дисоциативен анестетик с разнообразни приложения, включително анестезия, обезболяване, а напоследък и лечение на резистентна депресия и други психични разстройства. Механизмите му на действие са сложни и включват множество невронни пътища.
Кетаминът функционира предимно като антагонист на N-метил-D-аспартатния (NMDA) рецептор, подтип на глутаматния рецептор. Като блокира NMDA рецепторите, кетаминът потиска възбуждащата невротрансмисия, което може да доведе до неговите анестетични и дисоциативни ефекти.
Блокирането на NMDA рецепторите се свързва и с повишаване на синаптичната пластичност. Това може да доведе до образуване на нови синаптични връзки, за което се смята, че играе роля в бързите му антидепресивни ефекти.
Въпреки че кетаминът блокира NMDA рецепторите, той индиректно води до активиране на AMPA (α-амино-3-хидрокси-5-метил-4-изоксазолпропионова киселина) рецепторите. Това се дължи на повишаване на извънклетъчните нива на глутамат, който след това стимулира АМРА рецепторите. Активирането на АМРА рецепторите е от решаващо значение за антидепресивните ефекти на кетамин.
Също така кетаминът взаимодейства с опиоидните рецептори, по-специално с му и капа опиоидните рецептори, което допринася за аналгетичните му свойства. Това обаче не е основният механизъм за психиатричните му ефекти.
Кетаминът може да инхибира GABAergic interneurons, което води до повишена възбуждаща невротрансмисия. Този парадоксален ефект може да допринесе за цялостното му действие върху настроението и възприятието.
Пирацетамът е ноотропно лекарство, което често се счита за един от най-ранните и най-широко признати когнитивни подобрители. Той принадлежи към семейството на рацетамите и обикновено се използва за подобряване на когнитивните функции, като памет, внимание и учене.
Пирацетам подобрява функцията на невротрансмитера ацетилхолин, като увеличава плътността на рецепторите му в хипокампуса - мозъчна област, която е от решаващо значение за формирането и извличането на паметта. Това подобрение подобрява холинергичното предаване, което е от съществено значение за когнитивните процеси.
Също така пирацетам подобрява флуидността на мембраните на невронните клетки, което повишава пропускливостта на клетъчните мембрани и функцията на рецепторите. Това води до по-ефективна невротрансмисия и синаптична пластичност, което допринася за по-добри когнитивни резултати. Освен това пирацетамът модулира глутаматергичната система чрез въздействие върху АМРА рецепторите, които играят ключова роля в синаптичната пластичност и дългосрочното потенциране (LTP) - механизми, лежащи в основата на ученето и паметта.
Пирацетам има невропротективни свойства, като предпазва невроните от увреждания, причинени от оксидативен стрес и исхемия. Той може да повиши преживяемостта на мозъчните клетки, като намалява уврежданията, причинени от свободните радикали, и подобрява притока на кръв към мозъка. Лекарството подобрява микроциркулацията в мозъка, без да предизвиква разширяване на кръвоносните съдове в други части на тялото. То подобрява реологичните свойства на кръвта, като намалява вискозитета на кръвта, което подобрява доставката на кислород и хранителни вещества до мозъчните клетки.
Комбинацията от кетамин и пирацетам е област на интерес поради различните и потенциално допълващи се механизми на действие на двете лекарства.
Следващите точки не са подкрепени от научни изследвания и са изброени само като потенциални спекулативни възможности:
- Засилена когнитивна функция: Засилването на холинергичната и глутаматергичната невротрансмисия от пирацетам може да подпомогне когнитивните функции, като потенциално увеличи когнитивната яснота, която често се притъпява от дисоциативните ефекти на кетамин.
- Подобряване на настроението и бърз антидепресивен ефект: Невропластичността и увеличаването на BDNF, предизвикани от кетамин, в комбинация с подобряването на когнитивните функции на пирацетам, могат да осигурят бързи и устойчиви антидепресивни ефекти.
Комбинирането на кетамин и пирацетам също така носи потенциал за странични ефекти въз основа на фармакологичните профили на двете лекарства:
- Хави дисоциация: Кетаминът е известен с това, че предизвиква дисоциативни ефекти, които могат да включват усещане за откъсване от реалността, халюцинации и променено възприятие. Пирацетам може да облекчи някои когнитивни нарушения, но дисоциацията все още може да се появи и дори да се увеличи.
- Когнитивни увреждания: Докато пирацетамът подобрява когнитивните функции, кетаминът може да причини краткотрайни когнитивни нарушения, особено в по-високи дози.
- Промени в настроението: Въпреки че и двете лекарства могат да имат антидепресивен ефект, те могат да предизвикат промени в настроението или емоционална нестабилност при някои хора.
- Тревожност и възбуда: И двете лекарства могат да предизвикат тревожност и възбуда, особено при по-високи дози. Този ефект може да се засили, когато лекарствата се използват заедно.
- Припадъци: Пирацетам може да понижи прага на припадъците, особено при лица с епилепсия. Комбинирането му с кетамин, който променя нервната активност, може да увеличи риска от припадъци.
- Главоболие: И двете лекарства могат да причинят главоболие, което може да бъде по-силно изразено при съвместна употреба.
- Повишено кръвно налягане в областта на мозъка: Кетаминът може да повиши кръвното налягане и сърдечната честота, което може да се засили от въздействието на пирацетам върху мозъчния кръвоток.
- Сърдечно-съдов стрес: Комбинирането на тези лекарства може да увеличи сърдечно-съдовия стрес, особено при лица с вече съществуващи сърдечни заболявания.
- Стомашно-чревни проблеми: И двете лекарства могат да причинят стомашно-чревен дискомфорт. Известно е, че кетаминът предизвиква гадене и повръщане, които биха могли да се засилят от страничните ефекти на пирацетам.
В светлината на тези съображения силно препоръчваме смислен подход към тази комбинация.
Last edited by a moderator: