Dextromethorphan (DXM) Injectable opiates Red Обсъждане: Включете в списъка на химичните вещества и препарати, които се използват в химическата промишленост: Декстрометорфан (DXM) и инжекционни опиати

HEISENBERG

ADMIN
ADMIN
Joined
Jun 24, 2021
Messages
1,643
Solutions
2
Reaction score
1,753
Points
113
Deals
666
Декстрометорфан (DXM) и инжекционни опиати

Декстрометорфанът (DXM) е лекарство, което често се среща в потискащите кашлицата средства, продавани без рецепта. Основната му употреба е за облекчаване на кашлицата, но той има и психоактивни свойства, които могат да доведат до злоупотреба.

DXM действа върху сигма-1 рецепторите в мозъка, които участват в модулирането на невротрансмисията и имат роля в потискането на кашлицата. По този начин се намалява кашличният рефлекс. При по-високи дози DXM блокира NMDA (N-метил-D-аспартат) рецепторите. NMDA рецепторите са от решаващо значение за синаптичната пластичност и функцията на паметта. Тяхното блокиране може да доведе до дисоциативни ефекти, подобни на тези, предизвикани от кетамин или фенциклидин (PCP).

DXM инхибира обратното захващане на серотонина, като увеличава нивата му в мозъка. Това може да предизвика лека еуфория и има потенциал да предизвика серотонинов синдром, ако се приема с други серотонинергични средства. DXM също така инхибира обратното захващане на норепинефрина, което може да допринесе за повишаване на бдителността и енергията.

DXM се метаболизира в черния дроб от ензима цитохром Р450 2D6 (CYP2D6) в активния си метаболит, декстрорфан (DXO), който също има свойства на NMDA антагонист. Активността на CYP2D6 варира при различните индивиди, което води до различни нива на чувствителност и риск от нежелани реакции.


Инжекционните опиати, известни също като опиоиди, когато се имат предвид както естествените, така и синтетичните производни, са клас лекарства, които се свързват с опиоидните рецептори в главния и гръбначния мозък и други части на тялото. Тези лекарства се използват предимно за облекчаване на болката, но имат и значителен потенциал за злоупотреба и пристрастяване.

Опиоидни рецептори:
  • Му рецептори (μ): Основна цел за повечето опиоиди, отговорни за аналгезията, еуфорията, респираторната депресия и физическата зависимост.
  • Делта-рецептори (δ): Допринасят за аналгезията и могат да модулират настроението и емоционалните реакции.
  • Рецептори Капа (κ): Участват в аналгезията, дисфорията и халюцинациите.

Когато опиоидите се свържат с тези рецептори, те потискат освобождаването на невротрансмитери като субстанция Р и глутамат, които участват в предаването на сигналите за болка. Това свързване също така предизвиква освобождаване на допамин в пътищата за възнаграждение на мозъка, което води до чувство на еуфория, което може да допринесе за потенциала им за пристрастяване.

Примери за инжекционни опиати
  • Морфин: Свързва се предимно с му-рецепторите, като осигурява силен аналгетичен и еуфоричен ефект.
  • Хероин (диацетилморфин): Бързо преминава кръвно-мозъчната бариера и се превръща в морфин, като предизвиква силна еуфория и аналгезия.
  • Фентанил: Високомощен агонист на мю-рецепторите, приблизително 50-100 пъти по-мощен от морфина.
  • Хидроморфон (Dilaudid): Подобен на морфина, но по-мощен, осигуряващ ефективна аналгезия и еуфория.
  • Оксиморфон: Мощен агонист на мю-рецепторите, използван заради силния си аналгетичен ефект.
Опиоидите се метаболизират предимно в черния дроб от ензими като цитохром Р450.


Комбинирането на DXM с инжекционни опиати може да доведе до редица значителни и потенциално опасни ефекти поради тяхното припокриващо се и синергично въздействие върху централната нервна система.
  1. Засилена депресия на ЦНС: И двете вещества могат да предизвикат депресия на централната нервна система (ЦНС), водеща до замаяност, сънливост и нарушени когнитивни и двигателни функции. Когато се комбинират, тези ефекти могат да бъдат по-силно изразени, което увеличава риска от злополуки и наранявания. Пациентите могат да изпитат силна седация и нарушена преценка.
  2. Респираторна депресия: Както DXM, така и инжекционните опиати могат да причинят респираторна депресия чрез потискане на дихателните центрове на мозъчния ствол. При съвместна употреба този ефект може значително да се засили, което увеличава риска от животозастрашаваща дихателна недостатъчност. Това е основен проблем в случаите на предозиране.
  3. Повишен риск от предозиране: Поради комбинираното потискащо действие върху ЦНС и дихателната система, съществува значително повишен риск от предозиране при съвместна употреба на DXM и инжекционни опиати. Това е особено вярно, ако се приемат по-високи дози от някое от двете вещества или ако лицето има ниска поносимост към едното или двете вещества.
  4. Допълнителни странични ефекти: Други нежелани реакции могат да включват гадене, повръщане, запек и задържане на урина. Дългосрочната употреба или злоупотреба с тази комбинация може да доведе до толерантност, зависимост, с повишен риск от симптоми на отнемане при прекратяване на употребата.
  5. Метаболитни взаимодействия: Индивидуалните вариации в лекарствения метаболизъм, особено с участието на ензимите цитохром Р450, могат да променят ефектите на тези лекарства. Например DXM се метаболизира от CYP2D6 и при лица с различни нива на този ензим може да се наблюдава различна интензивност на ефектите.
  6. Серотонинов синдром: Комбинирането на DXM с опиоиди като морфин може да увеличи риска от серотонинов синдром. Това е рядко, но сериозно състояние, характеризиращо се със симптоми като объркване, халюцинации, гърчове, екстремни промени в кръвното налягане, повишена сърдечна честота, треска, прекомерно изпотяване, треперене, мускулна скованост, тремор, некоординираност, гадене, повръщане и диария. Тежките случаи могат да доведат до кома или смърт.
Комбинацията от DXM и инжекционни опиати представлява значителен риск за здравето, особено поради синергичните им ефекти върху дихателната и централната нервна система.

🔴 При всички положения препоръчваме да избягвате тази комбинация при всякакви условия.
 
Last edited by a moderator:
Top