- Joined
- Jun 24, 2021
- Messages
- 1,643
- Solutions
- 2
- Reaction score
- 1,753
- Points
- 113
- Deals
- 666
Декстрометорфан (DXM) и бензодиазепинови транквилизатори
Декстрометорфанът (DXM ) е често срещана съставка в потискащите кашлицата лекарства, които се продават без рецепта. Механизмът му на действие включва няколко пътя и рецептори в мозъка, което допринася както за терапевтичния, така и за психоактивния му ефект.
DXM и неговият активен метаболит, декстрорфан, действат като неконкурентни антагонисти на N-метил-D-аспартатните (NMDA) рецептори. Тези рецептори играят ключова роля в синаптичната пластичност и функцията на паметта. Блокирайки NMDA рецепторите, DXM нарушава нормалната невротрансмисия, което може да доведе до дисоциативни ефекти при високи дози.
DXM се свързва със сигма-1 рецепторите, които участват в модулирането на освобождаването на невротрансмитери и клетъчната сигнализация. Активирането на тези рецептори може да повлияе на настроението, познавателните способности и невропротекцията.
DXM инхибира обратното захващане на серотонина, като повишава нивата му в синаптичния процеп. Това действие е сходно с това на някои антидепресанти и може да допринесе за подобряващите настроението ефекти на DXM. Това обаче повишава и риска от серотонинов синдром, ако се комбинира с други серотонинергични средства. DXM може да повлияе и на други невротрансмитерни системи, включително норепинефрин и допамин. Тези взаимодействия могат да допринесат за сложния му психоактивен профил.
Бензодиазепините са клас психоактивни лекарствени продукти, известни предимно със своите транквилизиращи ефекти. Те често се предписват при състояния като тревожност, безсъние, припадъци и мускулни спазми. Ето подробен преглед на начина на действие на бензодиазепините и някои примери за често използвани бензодиазепини.
Бензодиазепините оказват своето действие чрез засилване на действието на гама-аминомаслената киселина (ГАМК), основният инхибиторен невротрансмитер в централната нервна система. Те се свързват със специфично място на GABA-A рецептора, различно от мястото, където се свързва самата GABA. Това свързване увеличава афинитета на рецептора към GABA, което води до увеличаване на честотата на отваряне на хлоридните канали.
Притокът на хлоридни йони в невроните хиперполяризира клетъчната мембрана, което я прави по-устойчива на възбуждане. Тази хиперполяризация намалява невронната активност, като предизвиква седативните, анксиолитичните, антиконвулсивните и мускулно-релаксиращите ефекти, характерни за бензодиазепините.
Примери за бензодиазепини:
- Диазепам (Валиум): Използва се при тревожност, мускулни спазми и припадъци. Има дълъг полуживот, което го прави подходящ за продължително въздействие.
- Лоразепам (Ativan): Често се предписва при тревожност и безсъние. Има по-кратък полуживот от диазепама и се използва и за овладяване на остри припадъци.
- Алпразолам (Ксанакс): Обикновено се използва при тревожност и панически разстройства. Има сравнително кратък полуживот и бързо начало на действие, което го прави ефективен при остри епизоди на тревожност.
- Клоназепам (Klonopin): Използва се при припадъци и панически разстройства. Той има дълъг полуживот, което осигурява продължително облекчаване на симптомите.
- Темазепам (Restoril): Предписва се за краткосрочно лечение на безсъние. Той има среден полуживот, което го прави ефективен за поддържане на съня.
- Мидазолам (Versed): Използва се предимно като предоперативно седативно средство и за процедурна седация поради бързото си начало и кратката продължителност на действие.
Комбинирането на DXM и бензодиазепинови транквилизатори може да има значителни и потенциално опасни ефекти поради припокриващите им се въздействия върху централната нервна система.
- Засилена седация и сънливост: Както DXM, така и бензодиазепините могат да предизвикат седация. Когато се приемат заедно, тези ефекти могат да бъдат значително засилени, което води до изразена сънливост, замаяност и летаргия. Това може да наруши когнитивните и моторните функции, като увеличи риска от злополуки и наранявания.
- Дихателна депресия: Един от най-сериозните рискове при комбинирането на тези лекарства е респираторната депресия. Бензодиазепините потискат дихателните центрове в мозъка, а високите дози DXM могат да засилят този ефект. Това може да доведе до повърхностно или забавено дишане, което може да бъде животозастрашаващо, особено в контекста на предозиране.
- Когнитивни и двигателни нарушения: Комбинацията може да влоши мисленето, преценката и двигателната координация. Това може да увеличи риска от падания и травми.
- Повишен риск от предозиране: Седативните свойства на бензодиазепините, съчетани с дисоциативните ефекти на високите дози DXM, могат да маскират признаците на предозиране, което прави по-вероятно индивидът да приеме прекомерни количества от някое от двете вещества. Симптомите на предозиране включват силна сънливост, объркване, загуба на съзнание и дихателна недостатъчност.
- Психологически ефекти: И двете вещества могат да предизвикат объркване и халюцинации при високи дози. Комбинирането им може да засили тези ефекти, което да доведе до силна дезориентация и потенциално опасно поведение.
Не сме попадали на потвърдени данни за остри и фатални състояния, свързани с тази комбинация. В същото време няма признаци за стойностни положителни рекреационни ефекти, които биха могли да покрият рисковете от тази комбинация.
Като се има предвид всичко това, препоръчваме да избягвате тази комбинация при всякакви условия.
Last edited by a moderator: